Един труден процес по преоткриване на себе си.
Когато загубим близък човек се чувстваме така сякаш светът ни се преобръща – става чужд и празен. Макар емоциите, които изпитваме всички в такъв момент да са сходни, всеки от нас приема и изживява загубата по различен начин. Някои предпочитат да не остават сами в тези моменти, да са заобиколени от близки и приятели, хора, с които могат да говорят и споделят. Докато други избират това да останат сами с мъката си, за да я изживеят и приемат. Понякога тъгата е чувство, което ни съпътства дълго време, но често гнева и чувството за несправедливост са по-доминиращи. Някои хора изпитват вина и отговорност за загубата на близък, упрекват се за безсилието и безпомощността, все чувства, които загубата е провокирала в тях.
Процесът на скърбене, колкото и да е труден е това, което всъщност наистина помага.
Какво е скръб?
Рядко си задаваме въпроса какво е това скръбта. Това е процес, през който всички преминаваме, когато преживяваме загубата на близък. Това е етап на психологическа раздяла с този човек и често чувствата, които изпитваме са смесени и противоречиви. Някои хора трудно приемат или отричат загубата. Понякога гневът е доминиращото чувство, възможно е да ни се иска да изтрием случилото се или дори ние да сме на мястото на човекът, който си е отишъл от този свят. Често скърбенето е съпроводено с потиснатост и депресия, а важната психологическа задача е приемането на загубата и понасянето на тъгата. Това, което е важно да запомним е , че каквито и чувства да изпитваме, те са естествена част от процеса на скърбене. Когато изгубим близък човек, скръбта е чувството, което ни помага да си върнем способността да обичаме. Няма правилен или грешен начин, по който да преминем през тези емоции.
Как да си помогнем в такъв момент?
Когато загубим близък човек, сме изправени пред трудната, но важна нужда да скърбим. Това е спонтанното, индивидуално изразяване на чувствата и мислите, свързани с изгубения човек. Това е труден процес, понякога плашещ, болезнен във всеки смисъл и често пъти самотен. В тези моменти се чувстваме шокирани, безпомощни и объркани, но сме склонни да притъпяваме емоциите си. Някои от нас избират да не остават сами със себе си и търсят подкрепа и утеха от близки и приятели. Но има и хора, които предпочитат да останат сами с болката си или да разговарят с някой, който не е засегнат от загубата на близкия човек.
Когато чувствата, които изпитваме ни се струват непреодолими, е добре да потърсим помощ в лицето на професионалист, с когото можем открито да говорим за загубата. В такива моменти разговорите с психолог са от огромна помощ. Важно е да знаем, че няма нищо срамно или грешно в начина, по който се чувстваме и че помощта от професионалист е наш личен избор, който може да ни помогне да се справим с мислите и емоциите си.
Скърбене преди загубата
Процесът на скърбене понякога започва преди да сме загубили близък човек. Това се случва, когато имаме близък, който е тежко болен, който е на преклонна възраст, близък, който е претърпял тежко произшествие. Тогава мисълта, че смъртта не е настъпила все още, но е неизбежна ни натъжава и оскърбява. В тези случаи „подготовката“ е момент, който засяга не само близките, но и самия болен.
Важни етапи в процеса на скърбене
- Да признаем пред себе си, че загубата се е случила;
- Да приемем трудните и болезнени чувства, макар и да ни се струват непосилни и трудно преодолими;
- Да си спомняме за изгубения човек и за хубавите, и трудните моменти, през които сме преминали;
- Да потърсим нов смисъл за себе си;
- Да търсим нови връзки, взаимоотношения и собствена идентичност
Как ще постъпим и как ще преминем през този тежък житейски момент зависи само от нас самите.